Кожата е защитен орган за човешкия организъм - представлява бариера между него и външната среда. При възрастния човек заема повърхност от около 1,5-2 m², а средната й маса, заедно с подкожната тъкан е 18-20 kg. Дебелината на кожата не е еднаква, варира от 0,5 дo 4 mm, като най-променлива е дебелината на епидермиса, който е най-плътен на стъпалата и дланите (до 80 mm), а най-тънък - на корема (6-36 mm). Плътността на подкожната тъкан се променя с възрастта, зависи също и от пола, начина на хранене и условията на живот.  

Благодарение на постоянното си обновяване кожата успява да предпази организма от топлина и студ, механични, химически и физически травми, болестотворни бактерии и др. Начинът и условията на живот се отразяват на външния й вид. В идеалното си състояние кожата е нежна и гладка - както кожата на едно здраво дете. Повърхността на кожата е неравна и се състои от множество бразди, гънки, вдлъбнатини и възвишения, които в различните участъци образуват индивидуален релеф. Папиларните възвишения по пръстовите възглавнички са наредени в редици, които образуват уникален за всеки човек рисунък от дъги, бримки, спирали и сложни фигури (дерматоглифи). Използват се в криминалитиката за разпознаване на отделни лица (дактилоскопия). По-големите гънки и набраздявания обикновено са свързани със съкращаване и разпускане на мускули и първоначално имат функционален, но с течение на времето придобиват постоянен характер. Тогава се образуват т.нар. мимически бръчки.
Цветът на кожата зависи от плътността на епидермиса, наситеността с кръвоносни съдове и съдържанието на кожни пигменти. При хората от бялата раса обикновено кожата е по-светла при жените, отколкото при мъжете, а в детството е по-светла, отколкото в зряла възраст. 

Кожата е гъвкава и еластична, което е свързано с вълнообразния строеж на кожните папили и наличието на еластични влакна. В процеса на стареене еластичността на кожата намалява и тя става по-тънка.

Функции на кожата

Кожата изпълнява многообразни функции. Тя е орган, който участва в: 

• реакцията на дразнения;
• терморегулацията на организма;
• защитата от вредни влияния: механични, физически, химически, бактериални;
• водно-електролитният баланс;
• метаболизма на протеините, липидите, въглехидратите, хормоните и витамините; 

отделителните функции.

Строеж на кожата

Кожата се състои от три слоя:

• подкожна тъкан (subcutis);
• дерма (corium);

• епидермис (epidermis).

Епидермис (epidermis)

Това е най-външният слой на кожата. Състои се от плътно притиснати една към друга клетки (кератиноцити), разположени във взаимнопокриващи се пластове. Това й дава възможност да променя формата си при извършване на движения. Пластовете на плоския епител, които изграждат епидермиса, се свързват с дермата чрез кожните мембрани. Тези клетки постоянно се образуват чрез делене, в най-дълбоките възпроизводителни пластове на епидермиса: базален (основен) и бодлив. Под влияние на следващите кератиноцити се осъществява преместването им. По време на това пасивно преместване, в тях настъпват съществени промени - вроговяват се, обезводняват се, а метаболизмът им постепенно отслабва, докато замре напълно. Протеините в живите клатки се преобразуват в т.нар. склеропротеини- фибриларни протеини и кератин, устойчив на химически въздействия и неразтворим във вода. Мъртвите клетки на роговия слой се лющят. Между клетките на базалния пласт има меланоцити и клетки на Лангерханс.Епидермисът е биологично най-активният слой. Изпълнява много функции, вкл. защитна - благодарение на наличието на кератин, и предпазваща от ултравиолетовите лъчи - благодарение на меланина. Епидермисът в ролята му на външна обвивка, защитава организма и от проникването на микроорганизми.

Дерма (cutis/ corium )

 Състои се от съединителна тъкан, наситена с кръвоносни съдове. В граничещия с епидермиса папиларен слой има фиброцити, които синтезират фибри и клетки на имунната система - макрофаги, лимфоцити. В мрежата от еластични колагенови влакна се съдържат плексуси от кръвоносни и лимфни съдове, както и многобройни нервни окончания. В рамките на тази структура има и потни и мастни жлези. Всички тези елементи са разположени свободно в междуклетъчната базова субстанция, чийто структурен контур е съставен от многобройни колагенови, ретикуларни и еластични влакна.

• Колагеновите влакна са основна изграждаща съставка на кожата, като представляват около 72% от нейната суха маса. Отличават се с разтегливост и устойчивост на механични травми. От състоянието на тези влакна зависи външният вид на кожата- тяхното състояние се влошава с възрастта и под влияние на фактори на средата, вкл. от ултравиолетовите лъчи. Те стават крехки, което се изразява в загуба на здравината на кожата и на младежкия й вид.

• Еластичните влакна образуват мрежа, която сплита колагеновите влакна. Те са много разтегливи (дo 50%), отговарят за разтегливостта и еластичността на кожата. Изградени са от аминокиселини, а пространствата между тях са запълнени от безформена глюкопротеинова субстанция.

• Ретикуларните влакна образуват мрежа в папиларния слой в областта на кръвоносните съдове и др. Отговарят за еластичността на кожата. Базовата субстанция, определяна с названието кожен матрикс представлява мукополизахариди, хиалуронова киселина, протеини и глюкопротеини.

Подкожна тъкан (subcutis)

Изградена е преди всичко от мастни клетки с различна големина, групирани в т. нар. мастни депа. Освен това, тук има кръвоносни и лимфни съдове, както и нервни влакна. Изпълнява поддържаща функция и предпазва вътрешните органи от механични травми. Същевременно представлява и енергиен склад за организма. Подкожната тъкан има различна плътност в различните части на тялото, а в някои липсва напълно -напр. при клепачите.  

Проучванията показват, че термалната вода оказва положително въздействие върху устойчивостта и еластичността на епидермиса  и притежава изключителни лечебни свойства.