Атопичният дерматит (АД) е едно от най-честите заболявания на кожата на алергична основа. Честотата на поява на атопичния дерматит нараства през последните години; в момента това заболяване засяга 10 – 12% от населението. Кожните изменения се проявяват най-често през първата година и при половината от пациентите продължават през втората година след раждането им. При около 40% от болните от атопичен дерматит в по-късна възраст се развиват други атопични заболявания и по-специално бронхиална астма.  

Допълнително проучване показва проява при другите членове на семейството на заболявания от кръга на атопиите - АД, алергична уртикария, конюнктивит, алергична хрема или бронхиална астма се установяват в 60 – 70% от пациентите с АД.

Патофизиология

Основа на заболяването са генетично заложени нарушения на регулиращите механизми, водещи до свръхпродукция на антитела от клас IgE. Тези антитела действат главно против хранителни алергени и алергени с въздушен произход. АД се проявява с различна по интензивност сухота и чувствителност на кожата (някога, това явление е било наричано „ектодермален дефект”). Това се дължи на увеличена трансепидермална загуба на вода (TEWL), свързана с нарушено производство на липидна обвивка на роговите клетки, както и на понижаване на нивото на серамиди и нарушен синтез на липиди в роговия слой. Следствие на описаните явления е увреждане на епидермалната бариера, която става по-чувствителна спрямо вредното въздействие на алергени и дразнещи фактори. В процеса на заболяването е ангажирана също и невро-хормоналната система. Под влияние на различни фактори (стрес, изпотяване, възпаление), се отделят различни невропептиди (ендорфин, ацетилхолин, VIP, SP. CGRP), които могат да повишат хистаминовата чувствителност.

Под влияние на невропептидите с произход от сетивни влакна, се стига до независимо от алергена отделяне на хистамин. Кожните невропептиди могат да играят роля в процеса на разпознаване на алергена чрез влияние върху клетките на Лангерханс. Единият от невропептидите, субстанция P, предизвиква техния хемотаксис (притегляне), увеличава броя им в кожата и ги възбужда, като по този начин усилва имунологичния отговор във фазата на презентиране на алергена. 

Клинична картина на атопичния дерматит 

В процеса на АД могат да бъдат отличени 3 фази:

• Атопична екзема през ранното детство (до 2 годишна възраст)
• Атопична екзема през късното детство (до 12 годишна възраст)

Атопична екзема в младежка и зряла възраст

Атопична екзема през ранното детство (до 2 годишна възраст)

Кожните изменения се проявяват обикновено през първите месеци на живота, главно по бузите и окосмената част на главата, но могат да се появят също и по други части на тялото. Изглеждат като зачервявания и папули, налице са многобройни напуквания и корички. Съпътствува ги силен сърбеж. Често се развива вторична инфекция на измененията.

Атопична екзема през късното детство (до 12 годишна възраст)

През този период по-рядко настъпват изменения под форма на папули, доминиращи са сухотата на кожата и изменения под формата на зачервявяния и изменения с лихенификация, локализирани в коленните и лакътните гънки, както и по повърхността на ръцете и краката.

Атопична екзема в младежка и зряла възраст

През този период кожни промени често настъпват по кожата на клепачите, челото, в областта около устата, врата, шията, горната част на гръдния кош, раменете, гънките. Кожата е много суха. Стига се до поява на възпалителни отоци със значителна лихенификация и излющване. Кожните изменения се съпътствуват от силен сърбеж. Установяването на АД става по диагностичните критерии на Ханифин и Райка. Те се делят на основни и второстепенни. Условие за разпознаване на АД е установяване при пациента на поне три от четирите основни критерия, както и на три от второстепенните. Критерии за установяване на АД според Ханифин и Райка 

По-важни критерии:

• Сърбеж
• Типична локализация и морфология на измененията:
•   Деца до 2 годишна възраст: в областта на лицето и крайниците
•   Възрастни: лихенификация в областта на гънките на крайниците, по лицето,   шията
• Хронично-рецидивиращ ход на заболяването
• Фамилнa или лична анамнеза за атопия

По-маловажни критерии:

1.Свързани с имунологичен отговор:

• Ранно начало
• Повишаване нивото на Ig
• Непоносимост към вълна
• Непоносимост към някои храни
• Внезапни кожни реакции
• Склонност към рецидивиращи кожни инфекции
• Рецидивиращ конюнктивит

2. Свързани със сухота на кожата

• Сухота на кожата
• Люспи или вроговяване на фоликулите
• Необичаен обрив по ръцете или краката
• Обрив по зърната на гърдите
• Pityriasis alba
• Cheilitis (възпаление на устните)
• Акцентиране на космените фоликули

3. Свързани с невропептиди

• Обостряне при стрес
• Бял дермографизъм (бързо побеляване на кожата след одраскване; различен от нормалния дермографизъм и червения дермографизъм при уртикария)
• Сърбеж при изпотяване
• Сенки около очите

4. Други

• Катаракта
• Линия на Дени-Морган
• Кератоконус (изменение на роговицата)
• Зачервяване на лицето

Фактори, обострящи протичането на Атопичния дерматит

• Контактни алергени и дразнещи субстанции - Дразнещото въздействие на вълна, разтворители, перилни препарати и дезинфекциращи средства, повишава отслабването на кожната защита
• Дихателни алергени (акари и домашен прах, цветни полени, плесени) - Успокояване на АД в помещения без прах и под влияние на имунотерапия
• Храни - Свръхчувствителност към някои храни и контактен обрив могат да провокират симптоми на АД, основно при децата. Често подобрение при прилагане на елиминираща диета
• Инфекции (Staphylococcus aureus, Pityrosporum ovale, Candida) - Staphylococcus aureus е основният микроорганизъм, установяван в кожните лезии при АД, установява се поява на антитела срещу S. aureus и успокояване на кожните изменения под влияние на антибиотична терапия срещу S. aureus.
• Хормони - В периодите на бременност и менопауза се наблюдава, както обостряне на кожните изменения при АД, така и ремисия
• Стрес - Установява се ясно увеличаване на измененията под влияние на стрес
• Сезони - Обостряне на кожните изменения през ранната пролет и есен, подобряване през летните месеци

Лечение на атопичния дерматитОсновни елементи при лечението на АД са профилактиката и правилната хигиена. Трябва да се ограничи излагането на фактори, които предизвикват свръхчувствителност или обострят възпаленото състояние на кожата. Основна е грижата за преодоляване сухотата на кожата. На пациентите се препоръчва честа употреба на емолиенти, които не само значително намаляват сухотата, но и определено допринасят за ограничаване на сърбежа и възпалителното състояние. Поддържащите препарати за лица с АД трябва да съдържат съставки, които задържат водата в епидермиса (карбамид, млечна киселина, глицерин) и предотвратяват загубата й чрез предпазно покриване на кожата (серамици, фосфолипиди, парафин). При лечението на АД се прилагат локални и общи препарати. Основни лекарства с противовъзпалително и противоалергично действие продължават да бъдат локалните глюкокортикостероиди. Те се прилагат много често с добър клиничен ефект. Не трябва да се забравя, обаче, за риска от развиване на нежелателни въздействия при употребата на препарати със силно действие, както и при продължителното им прилагане. Калциневриновите инхибитори (pimecrolimus и tacrolimus) представляват локални лекарства от ново поколение, с многопосочно противовъзпалително и противоалергично действие. Характеризират се със значителна клинична ефикасност и липса на нежелателни въздействия, типични за гюкокортикостероидите. Могат да бъдат прилагани върху кожата на лицето, клепачите, шията и деколтето, безопасни са и за лечение на малки деца. При лечение обща основа представляват антихистаминовите медикаменти. При тежки случаи могат да бъдат прилагани системни глюкокортикостероиди. Поради нежелателните им реакции и честото обостряне на болестния процес след спирането им, се прилагат с особено внимание. При някои пациенти се налага имуносупресивно лечение (cyclosporyne, methotrexate). В някои случаи, ефикасни се оказват антилевкотриеновите препарати.Към другите методи на лечение спада фототерапията с прилагане на различни видове лъчения: UVB, UVA, UVA/UVB или PUVA (UVA + псорален). При пациенти със симптоми на IgE - зависима алергия с аерогенен произход по отношение на алергени свързани със средата, добър ефект дава прилагането на специфична имунотерапия.

Профилактика

• Избягване на излагане на класически алергени по време на бременност и в периода на кърменето в случай на съмнение за атопия.
• Избягване на излагането на иританти и на дихателни и хранителни алергени
• Локално лечение
• Емолиенти (препарати за измиване и емулсии за тяло)
• Препарати, задържащи вода в епидермиса (карбамид, млечна киселина, глицерин, хиалуронова киселина)
• Фактори, предотвратяващи загубата на вода чрез чрез предпазно покриване на кожата (серамиди, фосфолипиди, парафини)
• Препарати против сърбеж
• Препарати, съдържащи глюкокортикоиди
• Калциневринови инхибитори

Общо лечение

• Антихистаминови лекарства
• Успокояващи лекарства и лекарства против сърбеж
• Глюкокортикоиди
• Cyclosporyn A
• Methotrexate
• Антилевкотриенови препарати.

Имуномодулиращо лечение

• Фототерапия и фотохимиотерапия (PUVA)
• Специфични имунизации

Доктор по медицина Анна Пура

Специалист ІІ степен по дерматология и венерология 

Дерматологична Клиника към Медицинската Академия във Варшава  

Проучванията показват, че термалната вода оказва положително въздействие върху устойчивостта и еластичността на епидермиса  и притежава изключителни лечебни свойства.