Без животворните слънчеви лъчи животът на Земята не би бил възможен – те дават необходимата енергия на повечето живи организми. В техния състав се включват видимата светлина, ултравиолетовото и инфрачервеното лъчение. 

Всеки от тези видове лъчения има различни свойства и по различен начин влияе върху човешкия организъм. Инфрачервените лъчи поддържат температурата на Земята. Видимата светлина позволява на живите организми да функционират, а също така съществено влияе на настроението. През пролетта и лятото, когато денят е по-дълъг, се чувстваме добре. Ето защо при лечение на депресия се използва слънчевата светлина. Едновременно с това ултравиолетовите лъчи са най-опасни за здравето – те са причина за много неблагоприятни промени, протичащи в кожата, от които най-рискови са кожните новообразувания. Именно от тях трябва да се предпазим. 

Въздействието на UV лъчите върху кожата

До повърхността на Земята достигат UV лъчи с дължина на вълната над 290 nm, по-късите лъчи (UVC) се поглъщат от озоновия слой. Лъчите, които достигат до повърхността на Земята, делим на къси или UVB (290 – 320 nm) и дълги UVA (320 – 400 nm). 
В продължение на много години за главен причинител на промените, предизвиквани от слънчевото лъчение, бяха считани UVB лъчите. Сега се знае, че за значителна част от тях са отговорни UVA лъчите. Рискът от неблагоприятното въздействие на UVA лъчението се увеличава при лица, които често и дълго се излагат на слънце или посещават солариум.

UVA лъчението представлява 90% от UV спектъра във видимата му част. Изложени сме на действието на UVA лъчите през цялата година. Те проникват през стъклата на прозорците, облаците, тънките дрехи, а също така преминават през филтрите, предпазващи от UVB лъчите и достигат в дълбочина чак до дермата, докато над 90% от UVB лъчите се поглъщат от роговия слой на кожата и въздействат основно върху неговите клетки. 

UVB лъчите са необходими за синтеза на витамин D3 в кожата, нужен за правилния калциев баланс. За неговия синтез обаче е достатъчно минимално, в рамките на не повече от 10 минути на ден, излагане на слънце. Малките деца получават съответната доза от този витамин с храната. Продължителното пребиваване на слънце без съответната защита е изключително вредно, особено при малките деца, тъй като тяхната кожа притежава по-слаби защитни свойства, а слънчевите изгаряния в този период са основен рисков фактор за развитие на най-опасното кожно новообразувание - злокачественият меланом. 

Кожни изменения, предизвикани от UV лъчите

За появата на промени, предизвикани от слънчевото лъчение, са достатъчни дори краткотрайни, но чести експозиции на ултравиолетовите лъчи. Дори малките ежедневни дози UVA предизвикват загрубяване на роговия слой и на целия епидермис, както и дегенерация на колагенните влакна и еластина.
Продължителното действие на ултравиолетовото лъчение довежда до появата на множество промени в кожата – много от тях могат да се видят от пръв поглед. Тя става суха, с нездрав вид, появяват се дребни бръчици и многобройни дълбоки бръчки. Освен това по-често се появяват телангиектазии (разширени кръвоносни съдове), както и неравномерна пигментация – тъмни лунички и пигментни петна. В кожата, увредена от слънчевата светлина, кръвоносните съдове се разширяват и деформират, често върху нея се появяват кръвоизливи. Кожата не е с големи способности да заздравя при наранявания, характеризира се с по-голяма чувствителност. В последните години във връзка с по-честата естествената експозиция на ултравиолетовото лъчение (слънцето) и прекаленото използване на изкуствени източници на UV лъчение (солариумите), все по-често в дерматологичната практика се среща проблемът на слънчевото стареене на кожата, както и предракови и ракови промени. 

Остри промени

• Изгаряне
• Загар
• Лунички (дребни, кафяви петна)
• Бенки
• Фотодерматози (болести, свързани със свръхчувствителност към светлината)

Хронични промени

• Лентиго (дребни кафяви петна, приличащи на лунички, но с по-отчетливи контури)
• Себорейни брадавици (изпъкнали промени по кожата)
• Фотостареене на кожата
• Предракови и ракови промени
• Внимание: промените, предизвикани от слънчевите лъчи, са трудни за разпознаване от неспециалист. Затова е необходимо да се консултираме с дерматолог за вродените или придобити кожни промени. Някои от тях могат да бъдат много опасни – напр. атипичните бенки могат да се изродят в злокачествен меланом.
• Слънчев еритем

Най-честият непосредствен ефект от въздействието на слънчевите лъчи върху кожата е слънчевият еритем, който се проявява като зачервяване на кожата. Всяка форма на еритем е изгаряне, тоест явление, неблагоприятно за кожата. Наистина, обикновено то се появява под влияние на лъчението, предизвикващо еритема, т. е. UVB, обаче е известно, че UVA лъчението в съответната висока доза може да усили и направи по интензивни факторите, предизвикващи еритем. За появата на изгаряне по кожата е достатъчно дори кратко излагане на слънчево лъчение или солариум.
Степента на слънчево изгаряне зависи от количеството на кожния пигмент (меланин), от дебелината на кожата, както и от факторите на околната среда: годишен сезон, част на деня, географска ширина, надморска височина, които обуславят интензивността на UVB лъчението.

Загар

Следващата реакция на кожата на действието на UV лъчите е загарът, т. е. забавената, появяваща се след около 72 часа, хиперпигментация на кожата. Нейната поява зависи главно от UVB и в по-малка степен от UVA. Загарът е защитна реакция срещу неблагоприятното въздействие на слънцето. Ултравиолетовото лъчение активира меланогенезата – процес, в който се образува меланин, основният пигмент на кожата. Неговата интензивност в голяма степен зависи от фототипа на кожата. Меланинът се образува в меланоцитите - специални клетки, които се намират в най-дълбокия, основен слой на епидермиса. След това той преминава в специалните клетъчни „резервоарчета” на епидермиса – меланозомите. Под влияние на съответния дразнител (такъв може да бъде генетична предразположеност, хормони или външни фактори, например UV-лъчение) меланинът се освобождава в клетката. Натрупва се в клетките между клетъчното ядро, съдържащо ДНК и повърхността на клетката, обърната към светлината. По този начин той надеждно защитава ДНК от уврежданията, предизвикани от ултравиолетовото лъчение. В резултат от процеса на клетъчната регенерация клетките с меланин се изместват от нови клетки, които „избутват” старите на повърхността на епидермиса. Когато те достигнат до външния рогов слой на епидермиса, умират и биват подложени на непрекъснат процес на излющване. Самите частици меланин са много трайни и стабилни, но в резултат на процеса на излющване се отстраняват заедно с мъртвите клетки на епидермиса и с времето загарът избледнява.

Фотодерматози

Съществува цяла редица заболявания, както вродени, така и придобити, при които дори краткото излагане на UV лъчение може да предизвика остри възпалителни реакции или да доведе до болестни обриви. Сред тях са: албинизмът - болест, основаваща се на липсата на меланин, който осигурява естествената защита, без която кожата много лесно се поддава на изгаряне; различни болести на метаболизма (напр. порфирията), лупус еритематозус, а също и фотодерматозите – болести, свързани със свръхчувствителност към светлината. Някои кожни болести могат да се изострят под влиянието на слънчевото лъчение, напр. розацея, себореен дерматит и атопичен дерматит. Класически пример за много тежка, но за щастие рядка фотодерматоза, е xeroderma pigmentosum. Това е наследствена болест, свързана с дефект на ензима, отговарящ за възстановяването на увреденото от UV лъчите ДНК. Характерна проява на това заболяване е силната чувствителност към ултравиолетовите лъчи, които предизвикват поява на кожни новообразувания, дори в ранно детство. Ето защо при това заболяване е необходима пълна защита от светлината.
Към най-често срещаните фотодерматози спада слънчевият обрив, който се появява при много хора – смята се, че това заболяване засяга до 10-20% от популацията. Характеризира се с появата на зачервявания, папули и мехури, често силно сърбящи, които възникват при първата експозиция на слънце. Болестта обикновено започва в детството и като правило се повтаря всяка пролет при излагане на слънчева светлина. 

Фототоксични и фотоалергични реакции

Това са реакции, които възникват в резултат от взаимодействието на слънчевата светлина с фотоалергични субстанции, съдържащи се в някои лекарства, козметични продукти и растения. Често те изглеждат като слънчеви изгаряния и оставят дълготрайна хиперпигментация. 

(Пигментни петна) melasma
Най-честият случай на хиперпигментация. Появява се върху лицето, основно при жени в млада възраст. По-често се среща в страните с висока слънчева активност (напр. в региона на Средиземно море) и се усилва в периодите на висока слънчева активност. Нейната поява вероятно е свързана с взаимодействието на UV лъчите и меланоцитите, активирани от хормоните (естрогени и прогестерон). Затова пигметните петна най-често засягат жените, които имат повишено ниво на хормони – бременните или използващите перорална контрацепция.

Фотостареене на кожата

Процес, който се нарича също така външнообусловено или фотообусловено стареене, за разлика от физиологичния процес, свързан с генетични и хормонални процеси на стареенето на кожата. Отначало се смяташе, че основна роля в него играе UVB лъчението. Сега се знае, че както UVA, така и UVB лъчите водят до множество дегенеративни промени в кожата, действат канцерогенно и имуносупресиращо, т.е. възпрепятстват синтеза на антитела и имунни клетки.
UV лъчите действат на кожата и косвено - стимулират образуването на голямо количество свободни радикали (малки активни частици кислород). Те влошават състоянието на кожата и ускоряват нейното стареене, в това число и посредством прекомерното активиране на ензимите, разрушаващи колагеновите и еластични влакна на съединителната тъкан, които отговарят за еластичността и здравината на кожата. Продължителният ефект от действието на UV лъчението се натрупва и става видим едва след много години. Кожата с времето става по-груба и грапава, губи своята еластичност, по нея се появяват дълбоки по-малки или по-големи бръчки, а също и хиперпигментация и депигментация. Освен това тя вече не е така гъвкава, става суха, често с разширени кръвоносни съдове (телеангиектазии). Бавно се възстановява, а микротравмите трудно заздравяват.

Клинични промени в кожата, редовно излагана на слънчево лъчение:

• Дребни бръчици
• Дълбоки бръчки
• Отпуснатост на кожата
• Неравна и грапава повърхност
• Неравномерна пигментация на кожата
• Левкодерма (частична депигментация)
• Телеангиектазия
• Кръвоизливи
• Милиум (бели точки)
• Слънчеви комедони
• Хиперплазия на мастните жлези
• Хиперпигментирани себорейни брадавици
• Слънчева кератоза
• Новообразувания на кожата: базоцелуларен и спиноцелуларен рак

ФВлияние на ултравиолетовото лъчение върху ДНК

V лъчите оказват голямо влияние върху ДНК. Под влияние на UVA лъчите в кожата се образуват свободни радикали, които впоследствие могат да увредят ДНК на клетките. В същото време основният механизъм на действие на UVB се състои в директното увреждане на ДНК на клетката и мутации. Благодарение на това, че в здравия организъм функционират регенериращи механизми, често се стига до спонтанна смърт на клетките (апоптоза), в които се е стигнало до сериозни мутации в структурата на ДНК. Това е полезен механизъм, защото благодарение на него не се стига до разпространение на тази мутация и разрастване на мутиралите клетки, което би могло да доведе до развитие на новообразувания.Ако кожата често се излага на слънце, се стига до кумулиране на мутациите в структурата на ДНК. С течение на времето те водят до преобразуване на клетките в ракови клетки, което може да стане причина за появата на предракови промени, основно от типа на слънчевата кератоза и непигментните новообразувания по кожата (базоцелуларен и спиноцелуларен карцином).Към кожни новообразувания най-вече са предразположени хората:- които имат светла кожа (притежават малко меланин, който осигурява естествената защита от UV-лъчите)- често и дълго се излагат на слънце или използват солариуми

Противослънчева защита

Старателната противослънчева защита е необходима през целия живот, ако искаме да запазим кожата си красива и здрава дълги години. UV лъчението не само представлява сериозен риск за правилното функциониране на кожата, но води до по-бързото и стареене.Правилна противослънчева защита трябва да използват всички – не само пациентите със свръхчувствителност към светлината, но също така и здравите хора.

Противослънчева защита при малките деца

Кожата на малките деца се отличава от кожата на възрастните – тя е по-тънка, в нея се съдържат малко количество клетки, произвеждащи меланин, поради което защитните механизми срещу UV лъчите са недоразвити. Поради това тя много лесно се поддава на слънчеви изгаряния, а уврежданията, предизвикани от UV лъчите, често са необратими. Научно е доказано, че слънчевите изгаряния в детската възраст са основен рисков фактор за развитието на злокачествен меланом.Затова най-малките трябва специално да се пазят от слънцето:

• бебетата и малките деца не трябва въобще се излагат на слънце. Тяхната кожа е толкова деликатна и с недоразвита защита, че само за няколко минути може да получи значително изгаряне. Допълнителна опасност е рискът от прегряване, който е значително по-висок при бебетата, отколкото при възрастните и при по-големите деца.
• олемите деца трябва да прекарват по-голямата част от времето на сянка. Тяхната кожа трябва допълнително да бъде специално защитена от действието на UV лъчите с препарати с висок защитен фактор.

Слънцезащитните препарати са едни от най-важните дерматологични козметични продукти. Използват се като допълнителна грижа при терапия на болести, свързани със свръхчувствителност към светлината, за превенция на слънчевите изгаряния. Препоръчват се като продукти, необходими за запазване на кожата красива и здрава.

Дмн Анна Пура
Специалист по дерматология и венерология

Проучванията показват, че термалната вода оказва положително въздействие върху устойчивостта и еластичността на епидермиса  и притежава изключителни лечебни свойства.